ПЪТЯТ  НА  РОДОНАЧАЛНИКА

     Въпросът за своя произход вълнува всеки човек. Кои са дедите му, в кои земи са живели, с какво се занимавали, какво място са заемали в обществото. Неведнъж сме свидетели, как израснали в интернати кръгли сираци или осиновени деца, търсят своите корени - родители и роднини, искат да узнаят тяхната националност, религия и всичко останало, което казах по-горе.Трябва да отбележа, че пред Бога не стои въпрос нито за родители, нито за националност и религия. За него всички хора сме братя и сестри - деца на Адам и Ева. Разсъждавайки библейски по-нататък, виждаме за съжаление, че за дявола не е така. Още от времето на Авел и Каин, той е успял да всее раздор сред хората - как едни превъзхождат други, как на едни “расата е чиста” и имат “господстваща” религия. Така националността и религията станали - от една страна - отличителна черта между хората, а от друга - основа за антагонизъм и противоречие между тях. Същевременно националното и религиозно самосъзнание се откроява, като най-тънката струна в душата на човека. Тя е толкова тънка и чувствителна, че всякакъв недружелюбен допир, някакво невнимателно докосване до нея, предизвиква протест, остро негодувание, емоционален взрив, граничеща със самопожертване на индивида. На тази основа, в историята на човечеството са познати много военни конфликти.

     Ельхамдулиллях, както моите родители и предки, така и ние –  техните деца,  сме мюсюлмани.

     Според много исторически сведения, първите мюсюлмани по нашите земи (1389г. - 1402г.) са войници от Османската армия. След малко повече от век, Султан Селим  (1512г. - 1520г.) докарал тук арабски племена от Мека, Медина и къзълбаши от техните родни места - Персия. По-късно - 1543г., Султан Сюлейман, насилствено заселва по нашите земи - юруци - тюркменски племена, занимаващи се с дребно скотовъдство - овце и кози. След Кримската война 1856г., Мидхат паша приема тук турци и татари от Крим и Черкези от Кавказ.

     Считам за уместно, тук да отворя една скоба и да разкажа един случай от моя живот.

     От началото на 1994г. до средата на 2010г. живях и работих в Русия - г.Сургут. В края на 2008г., зимата, се разболя дясното ми рамо. Лекарите предписаха, освен лекарства и масаж. От вътрешността на страната, в този богат северен град, за тлъсти печалби, идваха различни лечители, гадалки, екстрасенси. Аз се записах при един масажист и в определено време, след работа, ходех при него.

     Една вечер, докато чаках реда си в коридора, към мен се приближи жена. На руски език, с едва забележим слаб акцент, почти заповеднически, бързо избърбори:

      - Дай да ти погадая! Всичко знам, всичко познавам.

     Без да си вдигна главата, й казах:

     - Аз не искам, не се занимавай с мен. Пък и пари нямам да ти платя.

     Бях чувал, че работят много скъпо. Примерно една десета от месечната ми заплата за сеанс. Та не исках да слушам и някои необвързани приказки за било и небило. По-склонен съм, такива пари да подаря на някой попаднал в тежка жизнена ситуация и остро нуждаещ се.

     Тя не отстъпи. Обърна се вече на по-нисък тон, с по-мек, галещ глас:

     -Когато имаш ще дадеш. Нека да ти кажа корените на твоя род.

     Това ме жегна! Трогна ме! Намери ми слабото място!

     Още веднъж се убедих, че такива хора са не само нахални, натрапчиви, но и опитни психолози. По това време в Русия, много артисти и хора от шоубизнеса бяха тръгнали да търсят своите корени и изнасяха на всеослушание своите успехи.

     Вдигнах глава, погледнах я. Беше около 50-те, брюнетка, с черна права коса - като конска грива. Типична башкирка.

     Убеди ме, няма как. Пълен с нетърпение и очакване й рекох:

     -Добре, кажи.

     Тя беше вече седнала на стола до мен. Постави ръцете на бедрата си с отворени длани нагоре. Затвори очи и вдигна главата си нагоре. След по-малко от минута, силно се разтресе. Като се успокои, ме погледна и каза:

     - Твоята баба е от Сирия, а дядото ти е от Западна Европа.

     След това тя стана бързо като попарена и замина нататък в коридора. Аз бях в шок от това, което чух и бързото й оттегляне. Погледнах към отдалечаващия се неин гръб и си казах - без пари толкова.

     Няколко дни не ми даваха покой думите на гадалката. Тя не знаеше от кой край на света съм. Но това, което каза, беше теоретически възможно. Пътят на кръстоносците  от Западна Европа към светите места преминава през Сирия. Целият им път е наситен

с безброй безчинства и цинизъм. И не само - те остават дълги години на земите съседни на Сирия. Водили са войни с владетели от Дамаск, свързани естествено винаги с пленници от двете страни. Освен насилственото преселение на народ от тези земи в нашия край, немалко сирийски войници е имало в Османската армия. С две думи казано - напълно реално е потомъкът от арабка и европеец да е попаднал тук, в нашите земи, като наш родоначалник. Дали това е факт, дали това се е случило, дали това е истина - може да каже само Бог. Едно е известно - нашите предки и ние сме родени на земя, където са съжителствали най-различни племена, народи и националности. Те се оказали тук не по своя воля, но по своята орисия, по своята историческа съдба.

     Имам голямо желание да си направя ДНК изследване за историко - географски произход, но за съжаление още е в проект.