СИНЪТ    НА   ГЯУР   ХАСАН  -  МЕХМЕД   ЧАКЪР

     Това е по-малкият от двата сина на Гяур Хасан и дядо на моя баща.

     Според Википедия, самата дума Мехмед произлиза от името на нашия пророк Мухаммед Алейхисселям  /Мухаммед - Мехеммед - Мехмед - Мехмет/ и са еднакви по значение - “възхваляван на Земята и Небето”. Едно от най-използваните имена в Турция. По статически данни от началото на 2023г. е едно от най-срещаните фамилни имена сред турко-езичното население на област Разград.

     Умалителното “Мехметчик” се използва за название на турския войник.

     Прадядо се родил синеок. Израснали са му и светли руси коси. Тези природни дадености дали повод за прякора му “Чакър”. Едно от значенията на тази дума в турския речник е “светлосини очи”. Впоследствие Чакър Мехмед пораснал и станал висок исполин - имал ненадминат ръст в селото. За сравнение казвали: “Висок като Чакъра, има бой /ръст/ като Чакъра”.

     

     Популярността на прадядо пораснала с една нова негова проява - подобно на  опитен клоун, той изкусно се борел с феса си. Отначало пред децата в махалата, после в селото. Започнали да го канят на сватбени тържества. Под специалната мелодия за мазна борба, той така се увличал в номера си, че целият се обливал в пот. В дар за доставеното удоволствие получавал от чеиза на булката бяла тъкана риза.

     Тук трябва да добавя един исторически факт за нашето семейство. Когато майка ми е била дете, попитала баба си: “Бабо, това – чакърлар – хора ли са?” След години съдбата ще я сведе с наследник на тази фамилия – баща ми, с когото тя ще създаде поколение и ще проживее седемдесет години заедно. Днес и гробовете им са един до друг.

     Богато е селото ни на хубава земя - чернозем. На гора и мера - също. Само течаща вода няма. Реката е далековата. Без добитък от там вода не донесеш - пък и пресъхва тя - понякога за години.

     Единствен източник на чиста вода за пиене  в селото били кладенците. При продължителна суша в тях водата намалявала. Около кладенците, особено над вечер след работа, се струпвали много хора чакащи да се стече малко  водичка на дъното на кладенеца, че да “остържат” - както казваше мама - поне за пиене. Понякога за вода са ходили на голямата изворна чешма край Главиница. Там се събирало много народ с каци и бъчви на каруци от околните села и се чакало много време докато ти дойде реда.

     Когато прадядо е станал вече ерген за женене, към своята известност с външната си физическа красота и умение да весели народ, е прибавил едно славно дело - изкопал нов кладенец за селото. В съня му се явил белобрад старец и казал: “Ето тук има вода, на дълбоко е - копай и ще стигнеш”. Това е било скъп Божи дар за селото.

     Мястото е било на няколко стотин метра северозападно от бащината къща. Сега е в началото на пояса до стопанския двор, покрай шосето за Вазово.

     Един от петте “стълба” на исляма е Хадж – посещение на свещените места в Мекка и Медина. Не всеки има такава материална възможност. Затова Бог е казал: “Облагороди извор – направи чешма, изкопай кладенец, направи училище за децата – ще бъдеш на голяма почит пред мен”.

     Естествено добиването на вода от нов кладенец не се изчерпва с изкопаването му. Даже и това не е по силите на един човек -  дълбочината на кладенците в Райнино е 25 и повече метра. С общи усилия на   селото всичко било направено. Бунарът, на който прадядо е посочил мястото, работил от първата копка до последния камък и керемида е получил неговия прякор - “Кладенецът на Чакъра”.

     Зависимостта на селото от кладенците изчезнала в средата на тридесетте години. Започнала да дава вода построената от румънската власт съвременна помпа. В края на петдесетте години се водоснабди цялото село. Кладенците се занемариха. Най-малкото имаше опасност за нещастни случаи с животни или хора. По искане на Гражданска отбрана, народната власт ги отремонтира както е сегашния им вид.

     По това време татко ходи в селсъвета и постави въпроса за възстановяването кладенеца на дядо му. Средства не се отпуснаха защото бил извън населеното място. Тогава татко нареди дебели трупи върху кладенеца и хвърли вършина отгоре им.Имаше голямо желание да го направи със собствени средства - не успя. Заръча нам - неговите синове. Сега ще е много по-скъпо, защото един наш съсед, при някаква нервна криза искал да се хвърли в него. Кладенецът бил засипан със земя. Нелеп случай.

     Прадядо се оженил като завършили работите около кладенеца. Имал голям избор на моми - считали го за Богоизбран - солидна надежда за един по-лек и сносен живот. Оправдали ли се очакванията на младата невеста - бъдещата моя прабаба, как прекарали земните си дни с този работяга, добряк и веселяк - няма кой да ми каже. Баща ми предаде само това, че последната неделя преди смъртта си, дядо му често гладил и гледал ръцете си.

     Човешките ръце са уникални, те имат свой език. Влюбените се държат за ръце за да изразят своята взаимна обич, да кажат: “Обичам те” без думи. Много хора се хващат за ръце за да изразят своето единство на мислене и своята обща сила и мощ. Ръкостискането при запознанство е израз на добра воля, при среща на стари познати е израз на възторг и въодушевление, при сключена бизнес сделка е знак на съгласие и задоволство.

     Много поети в своята лирика са възпели ръцете на майка, баща или любимия човек. Някои техни произведения са текстове на песни. Ярък пример са песните “Ръцете ти” и “Двете ръце” на нашата землячка – прекрасната и ненадмината Лили Иванова.  Много художници и фотографи в своите произведения са запечатали нежните на своята любима ръце, напуканите на мама и мазолестите на баща. Ярък пример е картината “Ръце на старец” на Рембранд. Големият български художник Владимир Димитров – Майстора, в няколко свои платна показва изтеглени на преден план мъжки и женски трудови ръце, създали благата и красотите на живота. Потресаваща е 450 годишна история за картината “Ръце” на Албрехт Дюрер.

     Целуването на ръка като обичай и жест го има в религиозната и светска култура на много народи – израз на почит и уважение.

  

     Ако очите са огледало на човешката душа, то ръцете са огледало на професията, на работата му. Кой ще спори, че тънките дълги, нежни пръсти са на музикант или художник, дебелите, грубите - на ковач, орач или мазач - никой.

     За предназначение и роля на човешките ръце пише и свещения Куран.

     Сура 36 - “Я  Син”, айет 65: “Днес запечатваме устите им и Ни говорят ръцете им, и ни свидетелстват краката им, какво са придобили.”

     Сура 78 - “Вестта”, айет 40: “Предупредихме ви за близко мъчение в Деня, в който всеки ще види какво е сторил преди с ръцете си. И неверникът ще каже: “О, да можех да съм прах!”

     Тук се говори за Деня на Страшния съд. Там със своя език, ръцете ще представят  пред Бога - Човека – с неговите дела на Земята - добри и лоши. Нека в този ден доброто на всеки от нас да надделее!

     Тези глави на Курана са най- четените и много добре познати на мюсюлманите. Поставяйки своя живот пред очите си, прадядо не виждал нищо лошо в своите Мирски, Земни дела. Това  може да е споделял и с ръцете си: “Какво ще кажете за мен мили мои? Орахме, сяхме, копахме и жънехме - за да проживеем. Кладенец изкопахме - дадохме вода на хората. Много пъти и гьолове сме чистили - да имат вода всякакви животни - малки и големи. С вас не съм откраднал или убивал. Аз съм чист и Вие също. С открито лице ще застанем пред Бога. Нека само бъде милостив и ни прибере без големи мъки. Нека прости нашите знайни и незнайни грехове!”

     Аз се присъединявам към последното желание на прадядо Мехмед - Амин! Нека вечният му дом бъде в свещения Рай!