СИНЪТ  НА  МЮКЕРРЕМ  САЛИ  ЧАКЪР  —  АЛИ  ЕМИН

     По-малкият син и най-малкото дете на леля е роден през 1942г. Висок на ръст, строен, слаб. Работеше като строител. Участвал е в строителството на много хотели по северното ни черноморско крайбрежие – най-много в курорта Албена. Леля  се смееше високо и се шегуваше: “Вуйчо ти работи в Ал бени. /вземи ме/ Голямо строителство – няма край – Алдъ бени. /взема ме/

     Вуйчо Али е бил в щастлив брак с Ремзийе Асан от с.Поройно. Съпругата му е висока, стройна, трудолюбива, гостоприемна, скромна жена. Не мога да забравя, винаги е пред очите ми веселото лице и усмивката й на уста при гостуванията ми у тях.

     Под нейни ежедневни и всеотдайни грижи изживяха последните си дни свекър и свекърва. Леля не изпускаше да се похвали с нея. Показваше стаята си на татко и казваше: 

     – Много съм доволна от снахата си. Дрехите и постелята ми са винаги изпрани. Стаята ми е винаги в чистота, на прозорците ми няма ни едно петно. И  на работа ходи – тъкачка е. Без мен не сяда на софрата. Али е винаги на работа – далече. Аз и децата сме с нея. Добричка е булката ми. Господ здраве да й дава – нека се радва на деца и внуци!

     От сърце е говорила леля. Снахата й отдавна се радва на правнуци. На доброто Бог винаги се отплаща с добро. Нека това добро да се преувеличава и продължава напред в живота на любимата лелина снаха.

     Вуйчо Али и съпругата му Ремзийе живяха в мир и разбирателство. На мястото на старата бащина построиха нова къща – висока, просторна, светла. Който не е строил, той не знае с какви трудности се постига това. Как се спестяват пари от оскъдните заплати, колко труд и лишения са нужни…

     Нали има стара приказка, че човек от много работа не умира. Умира от болест, която го мъчи, точи отвътре. Така се получи и с вуйчо. Диабетът, който измъчвал него, се появил в по-сложна форма у Гюлер – син едничък и любим. Ето това не можал да понесе бащата – да гледа как загива детето му – вече с лошо зрение и ампутиран крак. Не можа вуйчо да достигне 60 годишна възраст. Не можа да поживее в младостта на старостта. Почина внезапно на 59 години на 26 септември 2001 година. Само след два месеца, в своята цветуща възраст почина и Гюлер. Нека небесният Рай бъде вечният им дом!

     Тук ще отворя една скоба за датата  26 септември. Моята женитба е на тази дата. Беше последната събота на месеца 1970 година. На седмата годишнина от съвместния ни живот, вместо да се радваме на добре прекараните заедно години, последната  събота на септември 1977г. , рано в 7 часа сутринта в къщата се втурна тъга, плач, смърт. На 51 години почина бащата на жена ми…

     В последствие нашето семейство се разпадна. Когато вече живеех сам, ми попаднаха книги  по Астрология и съвместимост на бракове. Там прочетох, че около 26 септември хората не трябва да се женят, не трябва да се правят сватби. Това са били лоши дни в годината. Още с първия ден бракът ни бил обречен на провал. 

      Много хора не вярват в тези науки. Аз препоръчвам да не се рискува излишно. 

     В своя брак Али Емин и Ремзийе  Асан имат един син Гюлер и три дъщери: Неджибе, Гюлюмсер и Ханъмсер. Вече всички имат внуци – да са живи и здрави!