ОСНОВАТЕЛЯТ    КЬОСЕ    АБДИ

     Когато селото ни е било в чертите на Османската империя и след освобождението до 24.06.1942г. е носило името на първия свой заселник - Кьосе Абди.

     Най-старият документ, в който се споменава с това име днешното с.Райнино е регистър от 1573 - 74г. Там се посочва, че четирима стопани от селото притежават 1400 глави овце. Това е “Регистър на джелепкешаните”, съставен от  “Варненския Кадия, смиреният раб на Аллаха - Мехмед”.1

     Посочени са също  имена на села, които до края на 17в. са изчезнали. Бал деде - в гората Ири асар, Раамлар, Салилер, Йьомерлер. Последните се намирали на север и северозапад от водонапорната кула на селото ни. Родителите ни ползваха тези имена като названия на местности.

     В самия “Регистър джелепкешан” са били стопаните, които просто били задължени да отглеждат овце. Това е била една много стройна система - от производителя до потребителя за задоволяване нуждите на империята с месо.

     Колкото за личността на човека с името Абди има две предположения:

1. Може да е старейшина на йьорюкски оджак. През 1543г. Султан Сюлейман първи, насилствено е заселил по нашите земи йьорюкски племена от Мала Азия - хора занимаващи се с дребно скотовъдство - овце и кози. Тяхната прародина е била Средна Азия.

     Като казвам - нашите земи - това е от Търновския и Никополски санджак до морето. Интернираните - разбирай – насила заселените –  100 000 души. Така, обединени по 10 -15 родствени семейства в един “оджак”, със своите стада, те се заселвали на мястото на стари селища, близо до кладенци, гьолове, поляни. Предполага се, че един такъв “оджак” се заселил на нашето родно място и се регистрирали в тогавашните данъчни книги с името на своя старейшина - Кьосе Абди.

  2. Пак от времето на Сюлейман първи, когато той принудително е заселил земите на днешна България, Гърция и Западните Балкани е запазен списък на “Вакъф” имоти. Това са дарения от Султана, както за джамии и теккета, така и за знатни и заслужили хора от империята. Обикновено това са били бивши военоначалници. В такъв един списък е записан човек с име Абди син на Айни бей, син на Сърмад.2

     Допустимо е, Султан Сюлейман първи да е подарил землището на нашето родно място на този свой знатен поданик Абди, което име в последствие получава новото населено място.

     Ще повторя - това са само предположения. Истината е много далече, някъде в началото на 16в. За сега тя е неизвестна за нас. Въпреки всичко едно е точно известно и неоспоримо - докато селото съществува, името на този човек ще се слави. Не е незавидно. Нека Бог бъде доволен от него!

1. Авторски колектив: Б. Илиев, Б. Вачев, Ст. Янков, Вл. Мигев. “Исперих”. Издателство на ОФ – 1980г.

2. Б. Илиев, Б. Вачев. “Трите села край река Чернодланица”. Издание на Културно - просветно дружество “Родно Лудогорие” – 2000г.

  РОДНОТО    СЕЛО  РАЙНИНО

     Нашите родители, деди и прадеди са родени и живели  в землището на с.Райнино. В страната ни няма друго населено място с това название. Село носещо името на една образована, интелигентна, красива и свободолюбива девойка - Райна. Тя има свято място в историята на България. Тя е княгинята на народа.

     Райна Попгеоргиева е родена през 1856г. в Панагюрище. Тя е ушила знамето на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. Учи три години медицина в Москва и е първата дипломирана акушерка в България. Умира на 61 годишна възраст в София.

     Не знам защо, в детството си, аз съм свързвал името Райнино с думата Рай. Райна - дъщеря на Рая, а Райнино - една малка частица от Божествения Рай, описан в  свещените книги като най-доброто, най-прелестното, най-притегателното място за живеене на човешкия род - със своите реки от мляко, масло, мед и вино, което не опиянява. Със своите безкрайни градини с всякакъв вид плодове и още много, много - само хубави неща.

     Малко по-късно, също в детството, когато научих, че нашето ТКЗС се казва “Златна Добруджа”, си помислих - а как иначе - на такава земя не похожда друго име освен “Злато”. Веднага си представих как със “Златна” пшеница е пълен целият стопански двор. Естествено, разказите от читанката ми са дали почва за такива фантастични представи.